Може би причините за всеобщото й пренебрегване са две. Първо посланието е основано на старозаветната образност и символика. Мнозина съвременни християни изглежда мислят, че то противоречи на евангелската свобода, която е спомената в другите послания на Павел.
Втората причина, поради която е отбягвана тази книга е, че тя съдържа някои много ясни изявления, които сякаш са в контраст с доктрините, поддържани от повечето християни - протестанти. Три са областите на противоречие, вплетени в цялото "Послание към евреите". Макар, че на пръв поглед те са доста несвързани, при по-подробно изследване се разбира, че са близки помежду си. Делото на великия Първосвещеник Исус в небесното светилище и въпросът за съвършенството са теми от истината, разкрита в книгата "Послание към евреите".
Първите две глави са посветени общо на поста и естеството на Христос преди и след въплъщението Му. Трета глава започва да обяснява ролята на Исус като истински Първосвещеник, в контраст със служещите на земята първосвещеници. Тази тема преминава през следващите десет глави и в тях думата "съвършен" и нейни производни се използват девет пъти.
Сега нека се опитаме да разкрием в книгата тези три доктринални нишки - Христовото човешко естество, първосвещенството Му и съвършенството на Божия народ.
Много учени са озадачени от пространното обяснение на Павел, във втора глава, относно пълното приемане на падналото човешко естество от Исус. Апостолът прави недвусмислено изявление, което далеч надминава всякакво вдъхновено описание на въплъщението. Стих 11 докладва, че "и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя". С други думи, Христос прие същото тяло, каквото имаха неговите братя. Този, Който освещава (Христос) и осветеният (човекът) са от едно и също физическо естество. Затова те могат наистина да бъдат наречени братя. Въпросът се третира и в следващия стих: "понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото" (ст.14). След това четем най-силният от всички изрази. Той може да бъде направен само от човек, говорещ под прякото вдъхновение на Бога: "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник" (ст.17).
Павел отбелязва, че почти е било задължение на Исус да дойде чрез физическо рождение. Така както всяко човешкото дете, което е дошъл да спаси. Това разбиране е непоколебимо основано на съвършената увереност на апостола, че изразява самата мисъл на Бога.
В следващите стихове се поставят основите на другите глави. Тук намираме точно определение на Христовата първосвещеническа служба в небето. Той трябваше да бъде човек, за да е "милостив и верен първосвещеник". Необходимо бе Спасителят да мине през нашата опитност, за да ни представя успешно пред Отца. "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях" (Евр.4:15).
Има хора, които отричат, че Исус е можел да бъде изкушен от каквито и да е примамки или провокации на този свят. Нека такива хора си спомнят, че Христос остави Своята божественост, за да дойде сред хората. Той не пое върху Себе Си естеството на ангели, "Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство" (Евр.2:16).
Възможно ли беше Спасителят да падне в изкушение когато живя тук, на земята? Разбира се, да. Ние знаем това, защото имаме същото естество. Не можем и не дръзваме да навлезем в тайни, които не са разкрити, но можем да сме уверени в ония неща, които са ни открити. Той бе изкушен със същите неща, с които и ние се борим против Лукавия.
Като човек в нашата плът и кръв, на Него не Му бяха чужди скърбите, тежките изпитания и разочарованията, които обикновено измъчват нашия живот. Никога Исус не използва божествената Си сила, за да избегне несгодите на човешкото естество. Въпреки това, Той не съгреши даже с мисъл.
Безгрешният Му живот разделя ли Го от нас? Невъзможно ли е да спечелим същата победа над греха? Не. Има многобройни уверения в Библията, че можем да победим така, както Той победи. Възможно е да имаме "Христовия ум, същия Дух, Който беше в Исуса Христа" (Фил.2:5), да бъдем изпълнени с "цялата Божия пълнота" (Еф.3:19) и да участваме в божественото естество на Христос (2Петр.1:4).
Чистото и свято отвращение от греха, което изпитваше нашият блажен Господ, може да преживее и всеки обърнат, изпълнен с Духа християнин. Исус многократно призна пълната Си зависимост от Отца за всичко, което каза и извърши. Той нарочно ограничи Себе Си, за да извърши дела, които бяха възможни чрез молитва, вяра и себепредаване - пътищата, отворени и за всеки от нас.
Апостолът предава познатите предписания за избиране и освещаване на свещениците левити. С доста големи подробности припомня храмовите служби, в които кръвта на животни биваше попръсквана в Светая. Той описа дори обзавеждането на двете отделения на земното светилище (Евр.9:1-5). Павел напомня на своите слушатели, че то е копие на видения от Моисей образец, който му бе показан на планината (Евр.8:5).
Да обърнем внимание на Евр.9 и 10 глави. Тук са извлечени най-ясните паралели между земното и небесното светилище. Ясно можем да видим защо Павел толкова надълго се разпростира върху детайлите на светилището в скинията. Всичко, което свещениците правеха в Светая и Светая Светих, бе просто една сянка, сочеща към това, което Христос щеше да извърши като истински Първосвещеник в небесното светилище. Павел каза: "А от това, което казвам, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек" (Евр.8:1,2).
Първите десет стиха в Евр.9 гл. разкриват всекидневната служба, поддържана в първото отделение на скинията от редовните свещеници и особеното, тържествено и важно дело на първосвещеника в деня на изкуплението в Светая Светих.
Върху това второ отделение Павел насочва особеното си внимание. "А във втората еднаж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание. С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията" (Евр.9:7,8).
Тук е разкрито нещо особено важно. Казва се, че Светият Дух използва старозаветните наредби за да ни научи нещо за небето. Духът свидетелства също, че пътят за небесното светилище ще бъде открит само след като земното е изпълнило предназначението си.
Помислете върху въпросите: Защо писателят толкова подробно описва особеното дело на свещениците в двете отделения на земната скиния? Защо тържествено потвърждава, че Светият Дух ни учи нещо особено за двете фази на служенето? Защото непосредствено след това Павел започва да описва делото, което Исус щеше да извърши в двете отделения на небесното светилище: "еднаж завинаги в светилището и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление" (Евр.9:12).
Думата "Светая" е преведена от гръцкия израз "та хагия", което е множествена форма, означаваща "свети места". Така Павел отново изтъква, че Исус, със Своята собствена кръв, влиза и в двете отделения ("свети места") на истинската скиния в небето. Там Той започва службата Си за нас. Същата форма на думата в множествено число се използва в Евр.9:24: "Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас".
Нещо повече, Павел би заблудил своите читатели твърдейки, че Исус служеше като първосвещеник в "светите места" в небето, вместо в едно свято място.
Той говори за Христос като "служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек" (Евр.8:2). Думата "светилище" в този текст пак е "та хагия", която означава "свети места". Това доказва, че трябва да е имало "Светая" и "Светая Светих" в небесния храм.
Ако Христос не служеше и в двете отделения, защо тогава Павел положи толкова усилия да опише службите и обзавеждането и на двете части на светилището? Никой не отрича, че Христос е символизиран с земните свещеници. Небесното светилище е символизирано от земната скиния, направена от две отделения. Където има символ, има и прототип. Където има сянка, трябва и нещо, което хвърля тази сянка.
Като доказателство, че небесното светилище има същите отделения, както и земното, четем описанието, направено от Йоан в Откр.1:13. Апостолът видя Човешкия Син сред първото отделение на храма в небето, където винаги стояха светилниците. Това потвърждава Павловото описание в Евр.9:2: "Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва светото място".
Йоан също пише: в Откр.4:5 "И пред престола стояха седем огнени светила". По-нататък, виждаме "Агнето, Което е било заклано" "около престола" (Откр.5:6). Още няколко стиха по-долу, той вижда "Агне като заклано", "сред престола" (Откр.5:6). Тук Исус отново се намира в първото отделение на небесното светилище. Повече информация ни дава Откр.8:3, където се говори за ангел, стоящ "пред олтаря", поднасяйки тамян в златна кадилница. Посочен е последният от предметите, с които бе обзаведено първото отделение - Светая.
Колкото за Светая Светих в небето, четем думите на Йоан в Откр.11:19: "И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет". Това е последното доказателство, че образецът на земното светилище имаше две отделения. Светая Светих съдържаше святия ковчег, където бяха десетте заповеди (Евр.9:4).
Земното светилище се нуждаеше от очистване. Павел прави удивителното изявление, че "необходимо беше" образецът в небето също да бъде очистен. Христовата служба за очистване на небесното светилище може да бъде разбрана единствено, ако знаем как светилището биваше осквернявано. Изглежда малко странно наистина, че може да има нещо нечисто в безгрешната атмосфера на небето. Нещо е трябвало да се очисти в небето. Кръвта на Исус го е сторила чрез службата Му в Светая Светих. Очистването на цялото светилище става във второто отделение. Това се потвърждава от следващия стих: "не за да принася Себе Си много пъти, както свещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви еднаж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва" (Евр.9:25,26).
Тези думи показват, че Христос сега изпълнява древния символ, който се показваше всяка година, в Деня на изкуплението. Това бе тържествената церемония, наречена "Очистване на светилището". Тя представляваше една от най-важните служби, извършвани в скинията. Както Павел казва в Евр.9 гл., тя трябваше да се извършва всяка година от първосвещеника. Това бе единственият ден в годината, когато той можеше да мине през завесата, която отделяше Светая от Светая Светих. Павел заяви, че Исус не е трябвало да преминава през тази завеса всяка година, подобно на земните свещеници. Той трябваше да го направи само "еднаж" "в края на вековете". Спасителят не се нуждаеше от кръвта на животни, защото собствената Му кръв извърши необходимото очистване.
Моисей се върна от планината, където му бе показан образеца на светите отделения в небето. Тогава той свика всички умели занаятчии в Израил, за да изградят земната скиния, в съгласие с божествения образец. Тя се състоеше от две отделения, разделени от тежка завеса около 15 на 45 фута. Светилището бе заобиколено от двор, в който бяха поставени олтар за всеизгаряне и умивалник.
В първото отделение - Светая, бе масата на приношението, на която се поставяха хлябовете, златния светилник и кадилния олтар. Зад завесата бе второто отделение, наречено Светая Светих, което съдържаше само - ковчега на завета. От двете страни на ковчега бе поставен по един осеняващ херувим. Херувимите бяха изработени от злато и бяха надвесени над омилостивилището. Там се разкриваше Божието присъствие.
Скинията бе лека. Евреите я носеха през пустинята и я издигаха на всяко място, където спираха на стан. Израилевите чада принасяха жертви, за да получат прощение за греховете си. Всеки ден съгрешилите трябваше да идват в двора, носейки едно агне без недостатък. Поставяха го на олтара, изповядваха греховете си върху него и го заколваха със собствената си ръка. Тогава свещеникът трябваше или да попръска кръвта в Светая, или да яде една малка част от месото. И в двата случая той пренасяше греха на народа в светилището, където чрез попръсканата кръв се правеше запис за греха.
Символизмът тук е очевиден. Изповяданите грехове на народа биваха пренасяни върху невинното агне. После чрез кръвта на животното неправедните дела оставаха записани в светилището.
Тъй като греховете се натрупваха в светилището, Бог препоръча на Израил да извършва една особена служба веднъж в годината. Това ставаше в т. нар. Ден на омилостивението. По време на тази служба светилището се очистваше от оскверняването. Това беше време, когато се правеше окончателно примирение за греховете, които бяха изповядвани през цялата година. Този ден бе смятан за ден за съд. Дори съвременните евреи смятат Йон Кипур за най-важния празник в годината. Ако не признаеше греха си до края на този ден, всеки човек биваше отхвърлен от Израил и оставен без надежда.
Не е чудно тогава, че народът се молеше и постеше, когато наближаваше този ден на съд. А той бе в седмия месец, всяка година. Докато хората очакваха със сърдечно себеизпитване, първосвещеникът хвърляше жребий между двата козела във външния двор. След като внесеше една кадилница и тамян през завесата в Светая Светих, се връщаше. Тогава вземаше теле за собствените си грехове и кръвта му попръскваше седем пъти пред омилостивилището (Лев.16:14). Тогава заколваше козела, върху който се падаше жребия, и също попръскваше от кръвта му в Светя Светих и пред омилостивилището. Така правеше изкупление за светилището, което бе осквернил, и за народа, който бе изповядал греховете си.
След като попръскваше кръвта по всички места, където всекидневно внасяха кръв, натоварена с грехове, първосвещеникът излизаше от светилището и възлагаше ръцете си върху главата на втория козел - козела за отпущане. След това животното биваше заведено в пустинята, за да погине там (Лев.16:20-22).
Какво означаваше тази драматична ритуална служба? Писанието заявява: "В тоя ден ще се направи умилостивение за вас, за да се очистите от всичките си грехове, за да сте чисти пред Господа" (Лев.16:30). Важно е да разберем, че това е една служба за очистване на народа, както и за заличаване на записа на неговите престъпления.
Какво означаваше козелът за опущение? Кого представяше той? Моля да имате предвид, че тази церемония представяше окончателното отстраняване на всички грехове, извършени през годината. Тези, които бяха признали сторените злини чрез принасяне на агне, сега бяха чисти. Ония, които не си признаеха до края на деня, биваха отстранени от храма. Козелът за отпущение не може да е символ на Исус, защото неговата кръв не се проливаше. Кой друг трябваше да понесе отговорност за греховете на всички хора? Само един - Сатана. Великият инициатор на всеки грях. Той трябваше да сподели вината за всяко зло, което бе подбудил.
Ето това е символизирано с козела за отпущение. Той нямаше участие в изкуплението. Писанието ясно казва, че великият Първосвещеник извършва примирението за народа. То бе завършено и всичката призната вина на народа бе заличена. Наказанието на Сатана за всички грехове, които е подбудил, не бе заместническото изкупително наказание изобщо. То бе като наказание за убиеца за извършения от него грях.
Когато мъжете отвеждаха козела за отпущение, за да погине в пустинята, това бе символ за окончателното изкореняване на всички грехове от вселената. Със смъртта на нечестивите всички следи от ужасните последствия на греха ще бъдат напълно заличени.
Така Денят на примирението бе символ за очистването на вселената от греха. Най-накрая отговорността за всеки грях ще бъде възложена върху виновните. Смъртта на Агнето заплаща вината на тези, които вярват в Спасителя. Всички други трябва да понесат вината за греха си сами. Всеки грешник, който не е възложил върху Христос своята неправда, ще понесе последствията. Христос понесе греховете на милиони и умря като техен Заместник, макар никога да не бе извършил грях. Сатана ще понесе греховете на милиони. Той ще умре за ония грехове, за които лично е виновен. Така двата козела символизираха двата начина за приключване на греха - изкуплението чрез смъртта на един Заместник, или чрез наказанието със смърт на грешника.
Така сме подготвени да разберем какво прави Исус, точно сега, в небесното светилище. Книгата "Послание към евреите" ясно учи, че Христос принася Своята кръв за нас в Светая Светих. Павел сподели, че Той не се нуждаеше да влиза всяка година, а "еднаж", "в края на времето". Очевидно същото заместническо дело трябва да бъде извършено и в небесното светилище, както това ставаше в земното. Небесното светилище бива очистено чрез еднократното влизане на Исус в Светая Светих. Това е в пълно съгласие с Павловото твърдение, че "необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви, по-добри от тях" (Евр.9:23).
Сега трябва да отговорим на въпроса: Защо небесното светилище трябваше да бъде очистено? В земното копие това бе необходимо заради записа за греха, правен с попръскването на кръвта. Този запис на греха трябваше да бъде отстранен.
Има ли запис за греха в небесното светилище? Ако има, как и къде се води? Според Библията той се прави в книги. Йоан писа: "и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите" (Откр.20:12).
Никой не може да отрече, че съществува запис за греха в небето. Той е в книгите и делото на съда се води върху тези записи за греха. Данаил описва сцената на съда с думите: "Съдилището се откри, и книгите се отвориха" (Дан.7:10).
Откакто Исус влезе в Светая Светих през завесата, той е зает с делото на съда. Той очиства на греха, като принася кръвта Си пред Отца. Писателят на "Послание към евреите" определено свързва делото на Исус в Светая Светих със съда. Той писа: "Защото Христос влезе в неръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас; и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви еднаж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва. И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд, така и Христос, като биде принесен еднаж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват" (Евр.9:24-28).
Тук апостол Павел свързва съда с делото на Исус в Светая Светих. Това очистване винаги бе смятано от евреите за ден на съд, защото се отнасяше за "отмахване" на греха - или чрез Първосвещеника, Който го внесе в светилището, или чрез отхвърлянето на непотърсилите прошка.
В последния стих Павел описва края на съда и идването на Христос да спаси ония, които ще бъдат сметнати за достойни. "Така и Христос, като биде принесен еднаж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват" (Евр.9:28).
Много велики истини са разкрити в този стих. Христос е завършил делото Си като Вносител на греха и Свещеник. Вече Той е описан като "без да има работа с грях". Тук не се говори за Неговото безгрешно естество, а за това, че вече не носи греховете на народа Си. Исус е приключил службата за примирение в небесното светилище. Той е свършил Своето застъпничество. Делото на изследователния съд по книгите в небето е завършено. Сега Той се връща "без да има работа с грях", за да изпълни решението на съда.
Йоан говори за този момент със следните думи: "Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят. Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, за да отплатя на всекиго, според каквито са делата му" (Откр.22:11,12).
Когато Христос свали Своята свещеническа дреха и облече царската Си одежда, благодатното време за всеки човек ще бъде завинаги приключено. Всяко име ще бъде прието или отхвърлено въз основа на записаното в книгите. От трона излиза един велик декрет, според който всеки трябва да си остане такъв, какъвто е. Възвестява се връщането на Исус, за да изпълни решеното от съда. "И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро" (Откр.20:15).
Моля забележете, че окончателният определящ фактор ще бъде книгата на живота. След като се проведе съд, някои имена ще бъдат намерени в нея, други - не, защото са били заличени. "Разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите... И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро" (Откр.20:12,15).
Данаил говори за същото събитие с думите: "И в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата. И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение" (Дан.12:1,2).
И тук се разкрива същата истина. Взето е решение и то бива последвано веднага от изпълнението на присъдата. Само ония хора, чиито имена са останали записани в книгата на живота след внимателното изследване по време на съда ще бъдат сметнати за достойни за вечен живот.
В това кратко разглеждане на въпроса няма възможност да установим времето на започване на очистването в небесното светилище. Достатъчно е да се каже, че има едно особено пророчество в Данаил, което посочва годината за влизане на Христос в Светая Светих. Това е началото на окончателното изкупително дело за нас. То вече е започнало. Ние в този момент живеем в тържественото време на съда. Затова добре е да прекарваме време за размисъл над това, как свещеническото дело на Христос може да бъде за наше благословение още сега. Интересно е да се отбележи, че според земната сянка времето, което нашият велик Първосвещеник прекарва в Светая Светих, ще бъде кратко в сравнение със службата Му в първото отделение.
Десета глава започва със същите думи: "Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват. Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове. Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете" (Евр.10:1-3).
Тук Павел излага най-голямата слабост на левитското свещенство. А тя е, че чрез непрекъснатия цикъл на приноси за грях народът никога не можеше да получи сила и да спре да греши. Всеки Ден на омилостивението светилището трябваше да бъде очиствано, а "всяка година става спомен за греховете" (ст.3). Ако имаха истинска очистваща и усъвършенстваща сила върху поклонника, тези жертви щяха да представляват и край на очистването. "Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне греховете. Затова..." (Евр.10:4,5). Тази дума "затова" означава "по тази причина".
Какво е свързано с "тази причина"? Приносите за грях не можеха да отстранят греха от живота на хората. "Затова Христос, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло" (ст.5).
Тези стихове съдържат най-силната вест в книгата "Послание към евреите". Те ни уверяват, че Исус е дошъл в този свят, защото никога не е съгрешил. Той щеше да извърши това, което никаква животинска жертва не можеше да направи. Исус щеше "да вземе греха", като живее съвършен живот на послушание. Животът Му се характеризираше с пълно покоряване пред волята на Отца. Псалмистът определя, че това трябва да бъде Божия закон, записан върху сърцето ни. По тази воля (послушание към закона) Христос можа да принесе Себе Си като съвършена жертва за грях пред Отца. По този начин можа да се даде освещение. "Жертва и принос не си поискал..." (които впрочем се принасят според закона), "Ето, дойдох да изпълня волята Ти"... Той отмахва първото, за да постанови второто. С тая воля ни е сме осветени" (ст.8-10).
Нека да попитаме какво е "първото", което бе отмахнато? Това са жертвите, които се принасяха "според закона" - церемониалния закон на сенките и символите. Какво е "второто", което Той установява? Според стиха - волята на Бога. "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". "Драго Ми е, Боже Мой, да изпълнявам Твоята воля; да! законът Ти е дълбоко в сърцето Ми" (Пс.40:8). Неговата воля е законът Му да бъде записан в сърцето. Цикълът на грях и признание бе безкраен. Затова Исус дойде - да сложи край на греха. В Своето плътско тяло Той отдаде съвършено послушание на Своя Отец. Така откри път, чрез който и ние да придобием пълна победа над греха.
Павел продължава: "С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога... Защото с един принос Той е усъвършенствувал завинаги ония, които се освещават" (Евр.10:10-14).
Тук драматично се потвърждава великото превъзходство на Новия завет. Чрез изкупителната смърт на Исус, Божият закон бива записан върху плътските плочи на сърцето. Така съвършеното освещение става достъпно за всички. От едната страна са продължителните години жертви, които никога няма да отнемат греха от поклонника или да го направят съвършен. От другата е "жертвата" на Христовото тяло веднъж "за винаги", което може наистина да отнеме греха и да ни направи съвършени. "(Понеже законът не е усъвършенствувал нищо) и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога" (Евр.7:19). Тази "по-добра надежда", разбира се, е изкупителното действие на по-добрата жертва - кръвта на Исус. Какво и кого тя прави съвършен? "Чрез която (ние) се приближаваме при Бога".
Решителният аргумент по въпроса за съвършенството е представен в Евр.13:20,21: "А Бог на мира... чрез кръвта на единия вечен завет..., дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа". А каква е Неговата воля? "Понеже това е Божията воля - вашето освещение" (1Сол.4:3).
Някои се боят от думата "съвършен". Никой не може да чете книгата "Послание към евреите", без да срещне отново и отново тази дума. Понякога тя е употребена като "усъвършенстване" на вярващия. В други случаи като "прави съвестта ви чиста" или "да освещава" поклонника. Някои християни отхвърлят идеята, че Христовата смърт осигурява освещението. Те вярват, че освещението е напълно различно дело, извършвано от Светия Дух, след оправданието. Но апостол Павел нямаше такова виждане за оправданието чрез вяра. Той непрекъснато свързваше изкуплението чрез кръв, с делото на освещението. "Затова и Исус, за да освети людете чрез собствената Си кръв, пострада вън от градската порта" (Евр.13:12). И отново в "Послание към евреите" 10:10: "С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги". След това в Евр.10:29 Павел говори за "проляната при завета кръв, с която е осветен". В Евр.6:1 той писа: "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела".
За да не свърже някой това учение за пълната победа над греха с някакъв вид учение за "плътско освещение", трябва да кажем следното: Всяко освещение и усъвършенствуване се получава като дар от Бога. Исусовият безгрешен живот и изкупителна смърт се вменяват на вярващия, за да го оправдаят за извършените грехове. Неговият победоносен живот се придава на християните, за да ги пази от падане в грях. Делото на нашия велик Първосвещеник в небесното светилище е да направи възможни и двете неща.
Ние се съгласяваме с Павел, че "в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто" (Римл.7:18). Но верни са и думите му няколко стиха по-нататък: "Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изисквания на закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух" (Римл.8:3,4).
Изразът "изискванията на закона" тук е гръцката дума "дикаима", която означава "праведните изисквания". Вярващият може да задоволи изискването на закона единствено защото Христос живя съвършен живот в същата плът. Това не е за вменената правда, а действителното изпълняване на изискванията на закона. Наричаме го “освещение” или “придадена правда”. Авторът на "Послание към евреите" говори за необходимостта от християнско усъвършенстване чрез изявлението си, че "ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство... каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин" (Евр.7:11). Тази нужда съществуваше поради факта, че старата система не можеше да усъвършенства духовниците. Съвършенството не можеше да се постигне чрез жертване на животни. Силата на пълната победа над греха направи Христовото свещенство по-превъзходно от Авраамовото. Ако Исусовото посредничество не водеше до освещение, то би било също като земната сянка и нищо повече.
Има три причини, поради които Новият завет може да отнеме греха и да направи "в съвършена чистота ония, които пристъпват да жертвуват".
ПЪРВО: Христос не дойде с приношение за грях, а с тяло, в което живя живот на съвършено послушание. Чрез примера Си Той отвори за нас път към истинската святост. Неговата победа над греха в тяло като нашето ни уверява, че можем да участваме чрез вяра в същата победа. "И тъй, братя, като имаме чрез плътта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си..., нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест" (Евр.10:19-22).
ВТОРО: Неговата кръв потвърди Новия завет, чрез който законът бива записан в сърцето. Това одухотворява вярващия, като дава възможност Христос да живее в него Своя живот на послушание.
ТРЕТО: Христовото свещенство прави достъпни във всеки момент заслугите на Неговата изкупителна кръв. Той отнема греха, като очиства записа за него в светилището. Обновява сърцата на вярващите чрез Неговото освещаващо присъствие. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях" (Евр.7:25).
Павел говори за "увереност" и "пълна вяра", с които да следваме нашия велик Първосвещеник. Кой не би могъл да дойде с доверие, когато очистващото влияние е обещано с думи като: "сърца, очистени от лукава съвест", "усъвършенства завинаги ония, които се освещават", да няма вече "спомен за греховете", "да очисти съвестта ви от мъртвите дела" и да бъдат спасени "за винаги"?
Ако кръвта на Христос не е достатъчна за очистване на съвестта и усъвършенстване на грешника, тя не би била по-превъзходна от церемониалния закон. Ако не съществува народ, който би изпълнил Божието първоначално изискване - послушанието, сатанинските обвинения срещу Създателя биха били оправдани. Но ако може да се докаже, че послушанието е възможно чрез Божията сила, тогава всеки трябва да признае справедливостта на Бога в изискването Му на послушание като изпит за вярност и любов.
Благодарение на изкупителния план това е възможно чрез изкупителните заслуги на Спасителя. Заслугите на истинското Агне все още са на разположение на ония, които желаят. Ще можем да се възползваме от тях до деня, в който великият Първосвещеник напусне небесното светилище. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която помага да благовременно" (Евр.4:16). Точно сега, когато четете тези думи, Исус се застъпва с кръвта Си за вас. Последвайте Го чрез вяра отвъд завесата, така че Той да може да заличи вашите грехове и да ви освободи от силата на греха!