Какво има предвид пророкът с тези загадъчни думи? Защо нарича Исус агне и как може Той да носи греховете на света? За да получим отговори на тези въпроси, е необходимо да се отдалечим от бреговете на Йордан и да се върнем стотици години назад във времето на брега на Червеното море.
Децата на Израил току-що са се освободили от египетско робство и са в началото на дълго, изморително пътуване през пустинята в Синай. Бог е извършил чудеса, за да ги освободи от жестоките им надзиратели и сега Той призовава Моисей да се качи в планината, където ще му даде важни наставления. В самотното уединение на синайската планина Бог разкрива за първи път пред човешки очи тайните на Своята обител в небесата. Моисей получава миниатюрно описание на великата тронна зала в небесното светилище. Инструкциите Му са следните: "Нека да Ми направят светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам - образа на скинията..." (Изход 25:8, 9).
Когато се връща от планината, Моисей предава точните подробности за построяването на църква, където Бог ще общува със Своя народ по време на пребиваването им в пустинята. По необходимост тя трябва да бъде направена от леки материали, които да може лесно да се разглобяват и сглобяват отново, когато скитниците отсядат по време на пътуването си.
За тази изключително важна поръчка Моисей събира всички надарени занаятчии и майстори в Израил. Те започват строителството, като внимателно следват точните инструкции, взети от модела, който Моисей вижда в планината. Около шест месеца след това работата приключва и Бог показва одобрението Си, като изпраща облак на слава да обгърне святата постройка.
Преносимата скиния е около 17 на 5 метра със заграден двор наоколо, който гледа на изток. Правоъгълната сграда е разделена на две отделения от тежка завеса, която се спуска от тавана до пода. По-голямата първа стая се нарича Свято място и там са разположени три специални предмета - поставка за светилници от ляво, маса с присъствени хлябове отдясно и златен кадилен олтар точно пред завесата.
Във второто отделение, наречено Пресвято място (или Светая Светих), има само един предмет - ковчега на завета. Това е сандък от акациево дърво, обкован със злато, а вътре са плочите с десетте заповеди. Върху ковчега се намира тронът на милостта, символизиращ съответното място в небето, където е Божието присъствие. В най-святото от всички места на земята се намира шекината - едно ярко осветено място от Божията слава. От двете страни на ковчега има два ангели, изработени от злато, които с едно от крилата си образуват свод над трона на милостта, а самите те гледат благоговейно към ковчега и неговото съдържание.
Защо изискванията към това временно светилище са толкова подробни и защо Бог нарежда на Моисей да го направи точно според модела, който му е показан на небето? Отговорът ще дойде от само себе си след като разберем символите на ежедневните церемонии на поклонение в скинията, които са наредени от небето за всеки израилтянин.
Посредством предписаните обреди и жертвоприношения се постига прощение на греха и може да се получи изкупление за личната и за националната вина. Накратко системата за изповед действа по следния начин. Ако някой мъж или жена съгреши, той или тя трябва да донесе агне без недостатъци и дефекти в двора на светилището. Там на олтара за жертвоприношение човекът трябва да изповяда греха си над животното и после да го заколи със собствената си ръка. Невинното животно естествено представлява бъдещия Месия и чрез вяра хората предават греховете си върху агнето, приемат заместническата смърт на Спасителя за себе си. Проливайки кръвта със собствената си ръка те постоянно си напомнят, че грехът означава смърт и че могат да получат прощение само чрез изкупителната смърт на другиго.
Стоящият наблизо свещеник взема малко от кръвта и я занася в първото отделение, или святото място, където я поръсва пред завесата. Греховете на каещия се човек се прехвърлят върху агнето и след това върху свещеника чрез кръвта. Накрая греховете се записват в светилището чрез поръсването на кръвта. Ден след ден в продължение на цяла година греховете се натрупват в светилището чрез ежедневната служба на свещениците в святото място.
После идва Денят на умилостивението, когато докладът с греховете на хората се премества за последен път. Този ден винаги се пада на десетия ден от седмия месец и се нарича "очистване на светилището". Тогава този тържествен ритуал (Йом Кипур) се почита от всеки евреин като ден на съд. Изличаването на греховете, записани чрез кръвта се извършва символично от първосвещеника, който влиза сам в Пресвятото място и поръсва кръвта от козел.
Има голямо значение как се избира този специален козел от двете животни, които се докарват в двора в Деня на умилостивението. Само един човек, първосвещеникът, има право да провежда тази годишна церемония. Той хвърля жребий, за да определи кое животно ще бъде заколено като "козел за Господа" и кое ще бъде пропъдено като козел за опущение.
Докато първосвещеникът изповядва греховете на Израил над козела за Господа и убива животното на олтара в двора, цялото събрание изпитва душите си в пост и молитва. Предстои да се определи съдбата им пред трона на милостта в светилището. Ако някой човек има грехове, които не са изповядани и записани в светилището, те не могат да се поемат от кръвта на изкуплението. Този мъж или жена бива убит и се изнася извън лагера. Първосвещеникът преминава сам през завесата и напръсква кръвта върху трона на милостта и очиства всички грехове от светилището. Когато излиза от Светая Светих окончателното изкупление е извършено и символичният съд относно греха и неговото наказание е завършил.
Последното действие на първосвещеника е да положи ръцете си върху главата на козела за опущение в двора, който след това се извежда в пустинята да загине сам. Така образно се представя окончателното прехвърляне на вината и наказанието върху Сатана, който има участие в греховете на всеки човек. Опущаемият козел не представлява Христос, защото Неговият козел е избран преди това чрез жребий. Освен това опущаемият козел не пролива кръв и следователно няма участие в изкуплението. Сатана от друга страна трябва да понесе наказанието за съвместното си участие във всеки извършен грях. Той няма как да понесе вината на хората, защото тя е вече премахната при поръсването на кръвта за умилостивението. Той ще понесе своята собствена вина и наказанието в края на хилядата години в "пустинята" на самотата. Всичко това е символизирано чрез изгонването на опущаемия козел и оставянето му да умре в пустинята.
Времето не ни позволява да изследваме богатството на символизма на скинията в пустинята, което осветява почти всеки аспект от великия спасителен план. За Христос, жертвеното Агне, се загатва предварително в присъствените хлябове, тамяна, светилниците, трона на милостта, но най-вече е представен от първосвещеника, който внася кръвта в шекината - присъствието на Бога. От книгата Евреи скоро ще научим, че всички земни символи трябва да бъдат изпълнени от службата на Исус в небесното светилище. Как и кога Исус започва тази свещеническа дейност е вълнуващата тема от най-впечатляващото видение на пророк Данаил. Докато разглеждаме Данаил 8 и 9 значението на светилището ще става все по-ясно.
В тази обстановка Данаил вижда видение, в което овен и козел се бият до смърт. Първо излиза овен с два рога, който "постъпваше по волята си и се носеше горделиво" (Данаил 8:4). След това от запад идва козел с бележит рог между очите и напада овена. В схватката надвива козелът, счупва рогата на овена и се "възвеличи много". Но "когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога..." (Данаил 8:8).
По-нататък във видението Данаил вижда един малък рог да излиза от един от четирите рога на козела. За негово учудване този малък рог "наголемя твърде много", дори се възвеличава до Бога и "тръшва истината на земята".
Накрая Данаил чува разговор между двама светии. Единият задава въпрос, а отговорът на другия дава лъч надежда на плененият пророк. Въпросът очевидно засяга точно темата, която тревожи Данаил - възстановяването на храма в Ерусалим. "До кога се простира видението, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?" (Данаил 8:14). Отговорът е: "До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти" (Данаил 8:14).
Когато видението свършва Бог изпраща ангел Гавраил да обясни значението на това, което Данаил вижда. Относно животните той казва следното: "Двата рога на овен, който си видял, са царете на Мидия и на Персия. Буйният козел е Гръцкият цар и големият рог между очите му е първият цар" (Данаил 8:20, 21).
Обяснението за империите, които идват една след друга, не е ново за Данаил, той като преди това той е имал друго видение за развитието на света. Той знае за Мидо-Персийското и Гръцкото царство на Александър Велики, които ще дойдат на мястото на Вавилон. Той знае и за четвъртото царство на Рим, и за това как след това ще се яви богохулният малък рог и ще предизвиква Божия закон и управление. Обяснението на Гавриил за бъдещето развитие на събитията е от огромен интерес за държавника Данаил, но неговата най-голяма тревога е за възстановяването на храма. Той желае да научи още за края на запустението и за очистването на светилището. С нетърпение чака ангелът да обясни тайнственият разговор между двамата светии. Представете си разочарованието му, когато Гавраил отминава целия въпрос с думите: "Казаното видение за денонощията е верно; все пак обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни" (Данаил 8:26).
Очакването на Данаил е толкова голямо, че той е сломен от идеята, че очистването се отнася за далечни дни и трябва да бъде "запечатано" докато бъде разбрано. Той описва реакцията си: "Тогава Аз, Данаил, премрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царевите работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше" (Данаил 8:27).
Моля да обърнете внимание, че единствената част от видението, която не е обяснена, е последната част, отнасяща се за светилището. Проблемът за периода от 2300 денонощия и провеждането на службите в храма обременява душата му. Данаил започва да се моли Бог да удовлетвори желанието му да разбере тази част от видението. Голяма част от девета глава представлява горещата молитва на пророка към Бога да прости на народа Си отстъпничеството му и да възстанови обичния град и храма. "Осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище... виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето име" (Данаил 9:17, 18).
Докато се моли, Гавраил, "когото бях видял във видението по-напред", се приближава до него и му казва: "Сега излязох да те направя способен да разбереш... за това размисли, за работата и разбери видението" (Данаил 9:22, 23). Кое видение е призован Данаил да разбере? В кое видение Гавраил му се е явил преди? Коя част от видението е останала необяснена? Отговорите на тези въпроси са очевидни. Гавраил говори за периода от време в Данаил 8. Тук очакваме да завърши обяснението за 2300-та денонощия, в края на които светилището ще се очисти.
Този път Данаил не е разочарован. Гавраил веднага започва да обяснява това пророчество. "Седемдесет седмици са определени за людете ти и за святия ти град." В думите на ангела се разкриват две важни неща. Думата "определени" в еврейския оригинал означава "отрязани". Откъде обаче са отрязани тези 70 седмици? Припомнете си, че това е обяснението на тайнствения разговор за 2300-та денонощия. Така че 70-те седмици са отрязани от началото на този период и са предназначени за хората на Данаил, евреите, за определена цел. Следващите думи на Гавраил разкриват защо този период е отделен за тях. "За въздържането на престъплението, за довършване на греховете, за правене на умилостивение за беззаконието и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятия" (Данаил 9:24).
Веднага разбираме, че тези думи се отнасят за Месия. Той е трябвало да дойде чрез избрания народ, народа на Данаил, и 70-те седмици са били срок за изпитание за еврейския народ и да се види какво ще направят с Месия. За да се разбере кога започва и свършва тяхното изпитание, е необходимо да разгледаме един важен принцип в тълкуването на пророчествата. В символичното пророчество един ден символизира една година. В Езекиил 4:6 Бог казва: "По един ден ти определих за всяка година." Същият принцип се повтаря в Числа 14:34.
Това означава, че всъщност имаме работа с период от 2300 години, а не толкова буквални години. Ето защо не е чудно изявлението на ангела, че тези неща се отнасят за "далечни дни". Това видение представлява най-дългия пророчески период в цялата Библия.
Сега е необходимо да установим кога започва и свършва този период. Вече знаем какво става в края - светилището ще се очисти. Знаем също, че първите 70 седмици са отрязани за изпитание на еврейския народ. Със следващите думи на Гавраил пъзелът започва да се нарежда: "Знай прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и за шейсет и две седмици" (Данаил 9:25).
Вече разполагаме със специално събитие, което отбелязва началото на пророчеството. Гавраил обяснява, че от заповедта за възстановяването на Ерусалим до появата на Месия ще изминат 62 седмици. Тук началото на 2300-та денонощия е ясно уточнено. Началната точка е прикрепена към указа на Артаксертс, записан в Ездра 7:12, 13: "Аз издавам указ, щото всички, които са от израилевите люде, от свещениците и от левитите в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе." Пълният текст на този указ се отнася за възстановяването на стената и храма на стария Ерусалим. Исторически е установено, че датата на тази заповед е 457 г. пр. Хр.
С помощта на малко аритметика ще установим действителната дата за началото на службата на Исус. Ангелът казва, че Месия ще се появи 69 седмици след датата 457 г. пр. Хр. Като приложим библейското правило "ден-година" получаваме числото 483 и достигаме до 27 г. сл. Хр. Дали Христос се появява през тази година? Думата Месия означава "Помазаник" и именно в тази година Исус получава Своето небесно помазване след кръщението Си в реката Йордан. Божият Дух слиза на Него и Той започва службата Си като помазан от Бога. Чрез изучаването на това пророчество евреите са можели да установят точната година на появяването на техния Спасител.
Сега забелязваме нещо много интересно. Седемдесет седмици (или 490 години) са отрязани от 2300 денонощия/години и са предназначени специално за евреите. Предсказано е, че Месия ще дойде след 69 седмици (или 483 години). Шестдесет и деветте седмици свършват през 27 г. сл. Хр. и една седмица по-късно (или седем години) отделеното време за евреите приключва през 34 г. сл. Хр. В тази година изпитанието за евреите като народ завършва. Те отхвърлят Месия и убиват Стефан с камъни. След тази сцена на мъченичество покаяният Павел е изпратен като апостол на езичниците. Той заявява: "Понеже го отхвърляте... ето, обръщаме се към езичниците" (Деяния 13:46).
На седемдесетата седмица трябва да се отдели специално внимание. От кръщението на Месия до отхвърлянето на евреите са седем години. Едно специално събитие отбелязва средата на седемдесетата седмица. Гавраил продължава обяснението на Данаил като описва кога Месия ще бъде посечен: "В половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът" (Данаил 9:27).
Всички признават, че завесата в храма е била раздрана от горе до долу в момента на смъртта на Исус (Матей 27:50, 51), с което се слага край на жертвената система. Символът среща своя първообраз. Истинският Агнец вече е принесен и няма нужда от подобия. И така Исус трябва да бъде посечен в средата на седмицата, с което приносът и жертвата престават. Не е трудно да си представим, че средата на тези седем години е три и половина години от който и да е край. С други думи това е точно на средата между 27 и 34 г. сл. Хр. Дали Исус е умрял тогава? Исторически факт е, че Христос е живял и проповядвал само три и половина години след кръщението Си. През 31 г. сл. Хр. Той е разпънат на кръста. Какво удивително изпълнение на едно от най-точните пророчества в Писанията! Точно според думите в пророчеството Помазаният се е появил 483 г. след заповедта за съграждането на Ерусалим.
Някои се опитват да отделят седемдесетата от предишните 69 седмици на пророчеството, като я отнасят за бъдещето и оставят интервал от 2000 години между 69-та и 70-та седмица. Не само че няма библейски основания за подобно изопачаване, но това лишава от смисъл красивата Месианска вест на пророчеството, чиито център е Христос. Седемдесетата седмица няма нищо общо с възторга от идването на Христос или седмицата на антихриста. Като част от седемдесетте седмици тя отбелязва период за изпитание на целия Израил за отношението им към Месия. Определените години отдавна са се изпълнили. Спасителят е бил посечен в средата на седемдесетата седмица и евреите са отхвърлени като нация.
Стигаме до сложен въпрос. Как може записите с греховете да бъдат очистени от най-святото място на светилището през 1844 г.? Историята показва, че по това време няма земно светилище. Храмът е разрушен през 70 г. сл. Хр. Наистина! Има ли обаче друго светилище освен земното? Моисей е направил земното светилище според ОБРАЗЕЦА на небесното. Небесното светилище е ИСТИНСКАТА СКИНИЯ и е толкова реално, колкото и земното копие, което Израил построява в пустинята. Следователно небесното светилище трябва да се очисти в 1844 г. Според символа или подобието първосвещеникът трябва да извърши последното изкупление или делото на съда по време на тържественото годишно влизане в Светая Светих. Изпълнението на първообраза изисква истинският първосвещеник Исус да извърши същото нещо в истинския небесен храм.
Книгата Евреи ни уверява, че всичко, което е загатнато в земното светилище, трябва да бъде изпълнено в небесното светилище от небесния Първосвещеник. "Ние имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно от престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек" (Евреи 8:1, 2).
Тук стигаме до важен въпрос - дали определените служби в земното светилище се отнасят за дейността, която Исус ще извърши в истинския храм в небето. За свещениците левити в Евреи се казва, че "служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисей, когато щеше да направи скинията; защото "Внимавай - му каза Господ - да направиш всичкото по образеца, който ти бе показан на планината." (Евреи 8:5).
Тук боговдъхновеният писател обяснява защо Бог изисква от Моисей внимателно да направи копие на модела, който му показва в планината. Земното светилище трябва да служи като "пример или сянка" на службата на Христос пред Отец. Наблюдавайки службата на земните свещеници в двете отделения на земното светилище хората ще разберат специалната застъпническа служба на Христос след възнесението Му на небето. В Евреи 9:1-10 е описано подробно как се извършва ежедневната и годишната очистваща служба в земното светилище, което е образ и сянка на небесното. След като описва тържественото влизане на първосвещеника в Светая Светих в Деня на умилостивението Павел пише: "С това Святият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит докато е стояла още първата част на скинията" (Евреи 9:8).
Стихът ясно посочва, че Христовата служба в истинското небесно светилище ще започне едва след като земното е изпълнило своята символична като образец и модел. След като се възнася, Исус влиза в първото отделение на небесното светилище както става ясно от описанието на Йоан, който Го вижда да ходи сред светилници (Откровение 1:13). С това се изпълнява примерът, отговарящ на службата в Светая на земята. Когато влиза в небесната Светая, Той не принася кръвта на агнета и кози, "но веднъж завинаги със Своята собствена кръв и придоби за нас вечно изкупление" (Евреи 9:12).
Със същата сигурност, с която изпълнява ежедневната служба, Христос трябва да изпълни примерът на посредническата служба в Светая Светих. Павел пише: "Не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв (иначе той трябва да е страдал много пъти от създанието на света), а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха чрез пожертването на Себе Си. И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, така и Христос като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват" (Евреи 9:25-28).
Не отминавайте връзката на думата "съд" с дейността на Исус в Светая Светих. Той няма нужда да влиза там всяка година, но само веднъж "в края на вековете". Дейността Му по очистването на небесното светилище от греха е абсолютно задължителна, за да се изпълни примерът и сянката на символичния Ден на умилостивението на земята. Библейското становище по този въпрос е недвусмислено и неопровержимо. "Почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очиства и без проливането на кръв няма прощение. И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях. Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас" (Евреи 9:22-24).
Какво е необходимо? Образецът в небето светилище да се очисти, така както се очиства земното светилище. От какво да се очисти? От докладите за греха, разбира се. В земната скиния докладите за греха се внасят чрез попръскването на кръв. В небесното светилище това става чрез книгите, описани във величествената сцена на съда в Откровение 20:12: "Едни книги се разгънаха, разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите." Кога се очиства земното светилище? В Деня на умилостивението, Йом Кипур, и се нарича още великият съден ден. Кога се очиства небесното светилище? То трябва да се очисти когато Христос, нашият Първосвещеник, премине в небесния храм от Светая в Светая Светих. Кога ще се случи това според проочеството? "До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти" (Данаил 8:14). Несъмнено става ясно, че пророчеството за 2300 денонощия/години завършва в 1844 г. сл. Хр. Колко тържествена е мисълта, че от тази година насам живеем във времето на съда! Христос сега провежда службата в Светая Светих и докладите за живота на всеки човек трябва да се прегледат по време на този съд.
Някой може да попита защо е необходим подобен съд преди пришествието. Защо Павел заявява, че е "необходимо образите на небесните неща да се очистват"? Докладите с греховете трябва да се разгледат, за да се определи кой ще бъде спасен. Спомнете си, че "мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите". Изследователният съд трябва да се проведе преди Той да дойде и да приведе присъдата в изпълнение. При пришествието Му непокаяните ще бъдат посечени от величието на Неговата слава. В момента се разделят спасените от изгубените. Очевидно е, че книгите трябва да се прегледат преди това, за да се определи кой ще бъде спасен и кой - изгубен.
Когато Исус напусне Светая Светих, завършва последното умилостивение. Изпитанието за света приключва така както за евреите то приключва в Деня на умилостивението след като първосвещеникът завърши дейността си в земното светилище. След това Христос ще остави настрана свещеническите Си одежди и ще облече царската Си дреха. Провъзгласява се заповедта: "Който върши неправда нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист, и праведният нека върши и занапред правда, и святият нека бъде и занапред свят. Ето ида скоро и у Мене е наградата, която давам да отплатя на всекиго според каквито са делата му" (Откровение 22:11, 12).
Христос е "принесен веднъж да понесе греховете на мнозина... ще се появи втори път без да има работа с грях за спасение". Тогава Той няма да носи греховете ни. Неговото дело като Посредник ще бъде приключено и Той ще дойде "без грях", за да донесе наградите Си и да изпълни присъдите, определени според книгите.
Каква е работата на Христос след 1844 г.? Данаил описва драматичната сцена със следните думи: "Гледах додето се положиха престоли и Древният по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелетата Му - пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше изпред Него, милион служители Му слугуваха и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри и книгите се отвориха" (Данаил 7:9, 10).
Вие и аз няма да присъстваме лично по време на изследователната фаза на този съд. Всичко ще се извърши според книгите. Съдът се провежда сега. Скоро, много скоро последният случай ще бъде разгледан, последният грях ще бъде заличен от книгата на делата. После изследването ще се насочи изцяло към книгата на живота. "Ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро" (Откровение 20:15). Данаил заявява: "В онова време твоите люде ще се отърват - всеки, който се намери записан в книгата" (Данаил 12:1).
Няма по-вълнуваща сцена в цялата Библия отколкото описанието на съда в Данаил 7. Страшното величие на царския трон на Отец и Неговата славна Личност изпъкват на фона на описанието на съда и книгите в него. Десетки хиляди ангели стоят наоколо като свидетели. След това в стих 13 се въвежда адвокатът, който представя онези, чиито доклади ще бъдат изследвани. Данаил вижда "в нощните видения Един като Човешки Син идеше в небесните облаци и стигна до Древният по дни и доведоха Го пред Него" (Данаил 7:13).
Чии имена ще бъдат разгледани по време на съда за "очистване на светилището", който се провежда сега в тронната зала в небето? Всички, които са изповядали Христос и по този начин са записали имената си в книгата на живота. Павел пише за верните си съработници, че "имената им са записани в книгата на живота". Йоан ясно дава да се разбере, че се разглеждат и други книги: "Едни книги се разгънаха, разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите" (Откровение 20:12).
В книгите е записан животът на всички хора, които са заявили, че вярват в спасителните заслуги на Христос. От първия умрял до последния жив човек преди приключване на благодатното време изповедта на всички хора се сравнява със записаните думи, мисли и дела. Господ Сам заявява: "Не всеки, който Ми казва Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, който е на небесата" (Матей 7:21).
Книгите разкриват с поразителна точност дали греховете са били изповядани и изоставени. Онези, които са приели Христос в цялата пълнота на спасителната вяра и очистване, са записани в книгата, че са простени. В тази дейност по окончателно изкупление докладът с греховете трябва сега да се изличи и имената им да останат в книгата на живота. В противен случай имената им ще бъдат изличени от книгата на живота и греховете им ще останат в книгата с докладите за постъпките им. Йоан пише: "Който победи... Аз никога няма да излича името му пред Отца Си и пред неговите ангели" (Откровение 4:5).
Нека си представим началото на този съд, когато се представя случаят на Авел, първият човек, починал с вяра. Докладът с греховете му е записан в книгата, но срещу всеки един от тях е записана думата "простен". Авел е имал вяра в идващия Изкупител и е показал тази вяра като е принесъл агне в жертва за грях. Адвокатът Исус се изправя пред Отец, протяга ръцете Си и представя кръвта Си в полза на верния Авел. Докладът с греховете му е изличен и името му остава в книгата на живота.
Следващото име може да бъде това на Каин, който също е изповядвал, че има вяра в Спасителя. Неговите грехове също са записани в книгата с постъпките на хората, но там не е написано, че греховете му са простени. Каин не е проявил вяра в божествения заместник. Вместо агне той е принесъл плодове от градината си, а "без проливането на кръв няма опрощение". Посредникът копнее да се застъпи в полза на Каин, но не може да се позове на кръвта Си за някой, който желае да бъде приет чрез други средства, а не чрез изкупителната заместническа смърт. Името на Каин печално се изтрива от книгата на живота и греховете му остават в книгата с доклада на живота.
Очистването на небесното светилище продължава от 1844 г. насам и ще трае докато великият Първосвещеник се изправи и заяви: "Който върши неправда, нека върши и занапред неправда, и праведният нека върши и занапред правда." Тогава съдбата на всички живи и умрели ще бъде окончателно решена и запечатана въз основа на този съд.
Какво трябва да бъде отношението ни в това специално време, когато нашият случай се разглежда във великия небесен трибунал? По време на Деня на умилостивението в Израил настъпва време на изпитване на душата, молитва и пост, и тържествено изпитване на сърцето. Това състояние на духа трябва да характеризира всички онези, които днес живеят в първообраза на този ден. Съвършената изкупителна жертва е направена чрез смъртта на Исус. Нашият верен Първосвещеник извършва служба на пълно опрощаване откакто се е възнесъл на небето. Тази служба продължава и до днес. От 1844 г. обаче се провежда съд в Светая Светих, който засяга всеки един от нас. При това очистване на светилището могат да бъдат заличени само онези грехове, които са изповядани и изоставени. Единствено вярата в кръвта може да донесе оправдание и освобождение. Нашият Адвокат няма изгубен нито един случай. Той се е ангажирал да очисти вашия и моя доклад пред вселената, но Той може да приеме само случаите на онези, които имат вяра в кръвта. "И тъй като имаме велик Първосвещеник, Исус Божия Син, който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме един, който е бил във всичко изкушен като нас, без да се открие у Него грях. За това, нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно" (Евреи 4:14-16).
Какво облекчение и насърчение е да знаем, че Посредникът е на наша страна, като ни защитава и оправдава. Той е бил някога човек в този свят с нашето човешко естество и може напълно да съчувства на нашите изкушения и напрежение. Нека се възрадваме в славната истина, която научихме за могъщия ни Адвокат защитник, който "винаги живее, за да ходатайства за нас" и който в този момент може да предлага заслугите на Своята изкупителна кръв за изличаването на вашите или на моите грехове. Какъв Спасител! Какъв Адвокат! Какъв Приятел!